Картагенска и гръцка колонизация и Римска Испания

Финикийците основават първите си колонии в Иберия около 1100 г. пр.н.е. на южния бряг: Мáлака, Гáдир (Кадис), Кóрдоба и други. След 680 пр.н.е. Картаген става основен център на финикийската цивилизация и установява монопол над търговията в Гибралтарския проток. На източното крайбрежие са основани иберийски селища – Аликанте, Елче.

Гърците идват приблизително през 6 век пр.н.е. Те първи споменават за държава на иберийците, като споменават средиземноморския бряг, където основават колонии – Майнака, близо до Малага и Емпорион (Ампуриас). Влиянието на финикийците и гърците се чувства най-вече по крайбрежната ивица между устията на Ебро и Гуадиана.[2]

Влиянието на картагенците се усилва през 5 – 4 век пр.н.е., когато завладяват все по-голяма част от Андалусия и средиземноморския бряг. След Първата пуническа война с Рим картагенските военачалници Хамилкар Барка и зет му Хасдрубал Красивия подчиняват южната и източната части на полуострова. Най-голямата колония е Нови Картаген, основана около 227 г. пр.н.е. от Хасдрубал и експлоатирана по-късно от Ханибал като столица на картагенските владения в Испания. Картагенците стават почти пълни господари на крайбрежието. Жителите на Ампуриас призовават на помощ Марсилия и нейния съюзник Рим, който единствено изглежда в състояние да спре настъплението. През 219 г. пр.н.е. Ханибал пристига пред град Сагунт и го обсажда в продължение на осем месеца. Обсадата завършва с масово самоубийство на жителите на града и предизвиква ответни действия от страна на Рим[3] и Втората пуническа война.